Подготвихме няколко наистина практични съвета и идеи за следващото семейно пътуване. Ако имате още идеи пишете в коментарите, за да допълним списъка.

• Изкарвайте детето от колата само от страната на тротоара.
• Ако детето се почувства зле, карайте бавно, отворете прозорците и ако е възможно спрете и направете кратка разходка на чист въздух.
• Не пушете в колата, особено в присъствие на дете.
• Облечете детето с подходящи дрехи за температурата в колата.
• Децата обичат да си играят в колата, докато пътуват. Играчките, които взимат с тях не трябва да бъдат тежки или с остри краища.
• Най-добрият вариант е при детето на задната седалка да има възрастен, който да се грижи да му е удобно.
• Не хранете децата с трудна за храносмилане храна преди и по време на дълги пътувания.
• Когато в колата има малки пътници е добре да карате по-внимателно. Не спирайте рязко колата, високата скорост и резки завои не се препоръчват.
• Не оставяйте детето да седи само в колата. Ако все пак се налага, то уверете се че колата е в безопасност, вземете ключовете и т.н.
• Почивайте на всеки два часа от пътя.
• Уверете се, че задните врати са добре затворени.
• Ако детето ви вече е пораснало и пътува без столче за кола, не забравяйте да му сложите колан.

Безопасно пътуване!

Ще ви разкажа една история, която ми се случи миналата година. Бях на лекция при един от особено дразнещите ме професори, който освен, че ме беше издразнил още в самото начало, подсили неприкритото ми чувство на неприязън към него като започна да пуска списък, в който трябваше да се записва всеки присъстващ.

И така, в една извънредно скучна лекция при същия дразнещ ме човечец, тетрадката за присъствия стига до мен, а аз естествено се чудя какво да направя, че някак си да се скапе системата или по някакъв начин да изляза от рамките й.

Преди мен се бяха записали седем мои колеги, аз бях осмият и чинно си написах поредния номер (осем), името и факултетния номер, с тази разлика, че заградих осмицата в кръгче. Записалите се преди мен не го бяха направили.

Познайте какво стана? До последния записал се всички бяха оградили номерчето пред името си. Когато списъка се върна обратно при професора и той го прегледа, очаквано зададе въпроса: “Добре, защо половината от списъка са заградени в кръгчета?” :) Разбира се никой не можа да му даде смислен отговор, а аз се подсмихвах. Ситуацията просто кърти!

Получи се една не съвсем умишлена манипулация, което поразчупи така или иначе отегчителното занятие. Ако искате да научите повече за манипулацията и принципите на осъществяване прочетете “Манипулирайте, но правилно” на Йозеф Киршнер.

Колите преминават с тътена на втора ръка и свеж полъх на въглероден двуокис от стар катализатор. Бегло се дочува отчаяния опит на птички да зашумят урбанистичната идилия. Притварям прозореца бавно, макар и да е горещо.

Вентилаторът на работния лаптоп издава липсата на всякакви грижи и затормозилата го натрупала се прах по изхабените перки, които издават шума на остарял кухненски аспиратор. А през цялото това време стрелката на рекламния часовник над монитора с монотонно щракане измерва всяка секунда звуков тормоз.

Не ме разбирайте погрешно, не се оплаквам, защото денят е сравнително спокоен като за понеделник. Но бих искал времето замалко да спре, за да получа три минути терапия на тишината.

Спомняте си последния път, когато бяхте на село при роднини или да постегнете вилата, нали? В началото липсата на каквито и да е излишни звуци е потресаваща. Дори мигновено развивате някаква носталгия по градската безредица и непредвидимост, влизаща през прозорците ви всеки следващ ден.

Няма ги тунингованите японски коли, произведени през миналия век, нито вносните от изтока мотори със съмнително-добро техническо състояние, които са способни да ви накарат да настръхнете с всяко преминаване. Липсват клаксоните, поздравите на нечия майка и ремонтните работи, непосредствено близо до сградата, в която се намирате. Брей, колко приятна могла да бъде тишината.

Не, почакайте малко. Хич не е тихо. Чуват се лястовици, синигери и гарги, които обикновено не успяват да надвикат столичните Ямахи. Дори вятърът има своя мелодия, която плавно променя тона си и проветрява запотеното ви от жарко, лятно и безгрижно слънце чело. Оказва се, че далеч от асфалтовите пътища, нагорещените до агония панелки и прашни тротоари, природата пее своята успокоителна песен.

И в този момент забравяш гордостта да си столичанин, унесен в мечти колко хубаво би било да живееш на село. Поне за малко. В търсене на спокойствието. Стига толкова. Хайде, обратно в града, където да бъдеш селянин е грях и самоубийство. Мамицата ти стара и на тебе, ще ме засичаш ти с бавареца…

Трябва да се съгласите, че е необходима голяма доза упоритост и вяра в собствените възможности за да комбинирате новите си леопардови ботуши със стария slim-fit анцуг и да споделите резултата в gepime.

Особено имайки предвид съществуването на голям брой групи в социалните мрежи, които осъждат подобни действия най-малко като неморални. За да поддържате безупречен имидж на кифла, обаче, са необходими повече усилия отколкото предполагате. Четете tutorial-а по-долу:

1. Мислете нестандартно

Основните правила на добрия вкус важат само за онези, които нямат такъв. Но за закоравяла, дългогодишна почитателка на Глория  и фенка на сериалите “Сексът и градът” и “Листопад” е направо смешно да се привежда под общ знаменател с простолюдието

 Разбира се, че зебровите сандали се комбинират чудесно с шушлякови 7/8 панталони и вафлички в косата стига да са съчетани с неподправеното ви чувство за мярка и вкус. Най-важното е общото впечатление от визията ви да издава изтънчената деликатност на пазара в Димитровград.

2. Образованието

В съвременния свят образованието е всичко и няма нищо по-възбуждащо за противоположния пол от това да има една високо образована млада дама до себе си. За това се постарайте в профила си в gepime да имате поне една снимка на ученическата скамейка в 61 СОУ в кв. Люлин – по-известно като 4-та английска гимназия.

3. Социален живот

Тук съвременната теория на кифлологията се разделя на две основни доктрини – едните които казват, че за да поддържаш кисел имидж е необходимо да не говориш с никой и постоянно да гледаш като човек с хроничен запек. Основно правило е – не излизайте по светло от вкъщи, не ходете по заведения, а ако го направите – само във ВИП сепарето. Каквото и да правите по повдигайте воала на тайнствената ви осанка.

Основните им противници защитават тезата, че една кифла трябва винаги да е центъра на купона и да не се ограничават само в плоскостта на една социална група – трябва да умеят да се забавляват еднакво добре и в елитни заведения като GRAND DE LUX, и в обикновени кръчми като NO MERCY.

4. Социална позиция

Повлияни от българските и световни звезди, които защитават различни каузи вие не бива да оставате по-назад. Lady Gaga си има гейовете, Beyonce – жените, Радо Шишарката – българския престъпен елит. Време е и Вие да подкрепите някое болно за обществото явление. Ето и няколко предложения:

• Полово предаваните болести и ранната бременност. Ако сте момче можете апелирате и към борба с хемороидите.
• Спорт в училище
• Борба със световния глад
• Да изкажете възмущението си от зверствата на д-р Менгеле по време на Втората Световна Война и експериментите му с близнаци и опити да ги клонира
  

По принцип нямам навика да си сменям често мобилните телефони обаче, батерията на старата ми Nokia 6630 взе да се задъхва и освен това се появи някакъв проблем при зареждането, а бе с две думи започнах да се оглеждам за нов телефон.

Нокия не са ми любима марка, но специално 6630 се оказа железен, за трите си години и отгоре, телефона премина през невероятни изпитания като: падания в кал, вода, чисти или меки падания върху асфалт, плочки, бетон и др, по лице, гръб, на хълбок и др. - железен казвам ви. Телефонът кърти, чисти и извозва.

Tа преди две седмици го погледнах тъжно и влязох в един от магазините на мовистар. в Испания са два мобилните оператори, всъщност са повече, но основните са два - мовистар и водафон. аз съм клиент на водафон, избрах ги защото са ми някак по-симпатични и защото предлагат малко по-добри такси и условия.

Влязох в магазин на мовистар поради факта, че са официалният партнзьор на епъл в Испания. още докато се носеха само слухове за евентуалното партньорство испанските блогове за мобилни телефони се вайкаха, че това не вещае нищо добро. малко след това си пролича колко са били прави да ропаят.

За да се сдобиеш с култовият телефон на епъл трябва да се бръкнеш с приблизително 40 евро на месец с обвързващ договор за две години. има и по ниска тарифа, но е просто невероятно да се вместиш в десет евро разговори на месец плюс 15 за 200 МБ трафик.

С този договор плюс бонус за избраният месечен план от 40 евро плюс друг бонус/обидно нисък/ за преминаването от водафон на мовистар, телефона ми излизаше около 120 евро. помислих малко и реших да го взема. прехвърлянето със запазване на номера ще трае максимум 7 дни, ме изненада приятно слувителката на мовистар, преди години това отнемаше от две седмици до месец. и така подписах и зачаках.

Не бяха минали и два дни и ето, че ми се обадиха от мовистар, по-точно същата тази служителка ме беше търсила и след като не съм вдигнал ми беше оставила съобщение да й се обадя във връзка с телефона. звънкам аз, представям се и ооо, оказва се, че имало малък проблем с прехвърлянето ми, да съм се обадел на телефона за връзка с клиенти понеже тя не знаела нищо повече.

След половин час опити да се свържа с жив оператор най накрая успях и след още 15 минути прехвърляния от отдел на отдел и се оказа, че съм имал да плащам електронна фактура на телефоника и затова понеже присъствам в някакъв лош списък с нелоялни клиенти ми искаха 300 евро гаранция за разговори в Испания и още толкова ако искам да се обавдам извън страната. хо-хо!

Телефоника, това е испанският вариант на нашето БТК / Виваком. телефоника смърди. бях направил грешката да ги използвам като интернет доставчик, но много скоро се разубедих и започнах с опитите си да се разделя с тях. точно така, опити.

Първият път ми поискаха да им пратя факс със молба за прекратяване на услугите и да посоча също така мотива си. аз мога ли да ви еба майката некадърна? какви причини ще ми изисквате, просто сте некадърни, това понечих да изкрещя на операторката, но с неимоверни усилия се сдържах и реших да направя каквото трябва само и само да се оттърва от паразитиращата необезпокоявано на испанският телекомуникационен пазар - телефоника.

Познавайки вредните навици на тази пасмина кърлежи, прескочих до банката и изрично разпоредих да се прекратят всякакви разплащания към въпросната компания. някак не се изненадах когато на следващият месец ми пратиха нова фактура. обадих се и любезно обясних, че съм се отказал от услугите им по надлежния ред и се надявам грешката да бъде поправена и след като получих уверение, че всичко ще е наред затворих.

След месец получавам нова фактура, пак телефони пак уверения, че няма проблеми и отново със същият резултат, защото след още месец ми изпратиха друга фактура. е тогава вече подивях. уверих се, че разговора се записва и след като ги заплаших със съд, операторката ми каза да изчакам за да провери по-обстойно какъв е проблема. оказа се, че не били получили факс, пазил ли съм си бил копието. добре бе, мама ви малоумна, аз първия път като се обадих още, що не ми казахте, че това е проблема а трябваше да се разтакаваме три месеца за да открием каква е причината.

След това обаждане фактурите спряха да пристигат, но започнаха да ми пращат известия, че имам неуредени разплащания, на които аз естествено не обръщах никакво внимание. и така за да се стигне до влизането ми във въпросният списък.

Сега обмислям идеята да се обърна към адвокат. кофти е, че нямам копие на въпросният факс, но от друга страна, знам, че ако се забавиш с плащането само на една фактура услугата се прекратява след изтичането на 15 дневен срок, а тук говорим за цели три фактури и един куп скандали, молби и увещания.

Силно се съмнявам да е практика мобилните оператори да правят проверка в този списък, но понеже телефоника са акционери в мовистар, явно при обработването на молбата ми се е задействала някоя червена светлина и сирените са завили тревога.

Докато си припомнях това служителят на мовистар ми диктуваше някакви банкови сметки, в които да съм внесял гаранцията. прекъснах го нелюбезно и много любезно му обясних как да вземат телефона и къде точно да си го заврат. след това частично удовлетворен затворих, докато си представях изписаното на лицето му неразбиращо “а?!?”.

Ето как не си купих iPhone. не че няма още хиляда начина да се сдобия с въпросният телефон, просто реших, че не си струва. за сметка на това си взех еднo lg viewty, което с изключение на wi-fi си има всичко останало, надявам се скоро да го представя по-обстойно.

Глобалната финансова криза изобщо не нарушава житейското ми равновесие и има много малка вероятност да промени начина ми на живот. Имам си най-добрата защита срещу такива явления – не се занимавам със спекула, нямам капитали и не съм голям фен на безсмислените кредити. Аз съм най-обикновен пролетарий и на всичкото отгоре се чувствам добре в тази роля.

Като обикновен пролетарий нали не се очаква от мен да тъжа много за това, че брокерите от Уолстрийт вече няма да могат да си плащат вноските за поръчковото ламборгини и ще трябва да минат на миналогодишен модел BMW серийно производство? Нали не се очаква и да се загрижа, защото финансовите акули няма да правят вече рекордни печалби като местят долари в албански леки, след това в монголски тугрици и обратно в долари?

Абсолютно ми е все тая, че родните строителни предприемачи, които изпраха тонове пари от мътните времена на прехода, ще спрат да бетонират морския бряг на България и да прорязват природните паркове с писти. Хич, ама хич не ми пука, че банките ще спрат да ми бутат в ръцете кредитни карти и изгодни заеми, които ще ми осигурят 2 месеца добър живот и после години мизерия, докато се разплащам.

А налице ще имам плазма, iPod и 10-дневна почивка в курорт, който не мога да си позволя. Не само че не съм в траур, ами направо злорадствам. Знам и какво ще ми кажат източниците на тежкия вой по глобалната икономика - че най-богатите вече няма да са толкова богати, но ще си го изкарат на бедните. Голяма работа! Все едно досега бедните не са го духали (по Буров) и в разцвет, и в криза. И все едно няма да продължат да го духат.

Та на нас, бедните, ни е широко около врата, знаем две и двеста. Лесно свикваме да излизаме веднъж седмично, вместо през ден, и нямаме никакъв проблем да минем от пилешки филенца на пилешки крилца, примерно. Виж, брокерчетата и предприемачите със спекулативните капитали трудно ще свикнат от лъскав на обикновен бит. Трудно ще се разделят с нощния живот, коката и автомобилния парк.

Дошъл е редът сега на богатите да поплачат малко. Много се надявам световната финансова криза да успее да им втълпи в богаташките мозъци, че никой досега не е успял да лапне целия свят, макар че мнозина са опитвали. И че да притежаваш милиарди не е най-голямото щастие на света.

Аз, както става ясно, дълбоко не вярвам в добрия бизнесмен-бащица, без който стадото послушни работници няма да оцелее физически. Аз вярвам в симбиозата между двете социални групи – работодатели и работници – и не мога да спра да се чудя защо обикновено едната група живее много добре за сметка на другата. Особено пък в България.

През последните 20-тина години на българския народ му се наложи да започне да разбира малко от лихви, проценти, дивиденти, макроикономика и Международен валутен фонд. Преживяхме масова и касова приватизация, всякакви траншове от наднационални финансови институции, огромен външен дълг, реорганизация на целия ни икономически живот и цялото ни съзнание.

Върху нас се упражняваха всякакъв вид чужди инвеститори, бизнес хитреци и крадци на ДДС. Невероятни аферисти и чисти престъпници забогатяха в мътната вода на българския преход. Накратко – никакви финансови несгоди не могат да ни уплашат. Популярният виц гласи, че когато преди години представителите на Международния валутен фонд изслушали плана на българското правителство за справяне с тежкото икономическо положение, попитали плахо: А опитахте ли с ядрено оръжие?

Взели антикризисната програма за целенасочен опит за изтребление на населението. Но ние и ядреното оръжие ще преживеем, ако не дай си боже, ни сполети, както преживяхме петвековно „османско присъствие” и половинвековен комунистически режим. Българите сме като хлебарки, винаги оцеляваме. Глобалната финансова криза ни е като детска игра.

Покрай цялото това двайсетгодишно прецакване на обикновения български пролетариат никакви богаташки драми не могат да ме трогнат. Ох, какво ще правят горкичките милиардери сега? Няма да могат да ходят всеки уикенд с частния си самолет на някое топло и екзотично място, ще трябва като всички нас през зимата да зъзнат на студа, а през лятото да им е топло?

Горкичките им дечица, ще трябва да се отучат да ядат омари и черен хайвер и да опитат обикновена пържола и някаква пейзанска салата от краставици и домати. Ужас невиждан! Много по-голям сигурно от гладуващите деца в Африка, умиращите от студ и глад български пенсионери и родните домове за сираци с увреждания.

Глобалната финансова криза е закономерно явление. Необходима в един морален смисъл. Отговор на агресивния период, в който беше влязъл света напоследък, и особено елитът. Америка зададе тона и дори в древна и мъдра Европа прехвърча заразата на забогатяването на всяка цена, на агресивната спекула, на кредитирането безкрай, само и само да се движи потребителската машина.

Екстремната свободна инициатива беше развята високо, превърна се в знаме на Американската цивилизация. Заживяхме в Pax Americana, станахме това, което притежаваме, забравихме какво сме. Крайно време беше самодоволното развяване с частни самолети след 2-3 удара на ръба на закона да бъдат спрени по някакъв начин.

Не разбирам как хора, които не са произвели и един кламер през живота си, а само си играят с маржовете на валутите и котировките на акциите, стават приказно богати и ме гледат надменно. Не може цял живот да играеш на монополи и това да ти дава чувство за превъзходство над другите хора. Виртуалният живот рано или късно трябваше да приключи.

Симптомите на отрицанието на този модел се появиха през последното десетилетие, първо като алтернативна морална нагласа. През този период стана модерно да си ляв и екологичен, а не богат и арогантен. Децата на заможната средна класа в Америка и Западна Европа станаха алтерглобалисти, анархисти и еколози, поведоха битки покрай сборищата на Г-8 за повече социално мислене. 

В съседна Гърция, съвсем до нашата къщичка, студентите най-редовно си окупират университети и се бият по улиците с полицията с откровено леви искания. Най-модните поп-звезди също се качиха на тази вълна – Боно от U2 се бори за подобряването на живота в Африка, Леонардо ди Каприо снима филм, пропагандиращ екологичната отговорност.

И лидерите на свободния свят започнаха да придобиват влияние чрез филантропия – Бил Клинтън стана почти толкова влиятелен като пенсиониран президент, колкото беше в Белия дом, като започна да събира пари от богаташите и да ги насочва към благотворителни каузи.

Бившият най-богат човек в света Бил Гейтс се пенсионира и също хукна да си спасява душата като помага на бедните и онеправданите. И у нас се появи подобна алтернативна звезда – Маги Малеева подчини целия си живот и бизнес на каузата за опазването на околната среда.

В един миг лидерите на мнения започнаха да се замислят, че май не сме това, което притежаваме. Май заобиколени от всичкото богатство на света си оставаме същите смъртни и грешни същества, които няма да занесат никакъв лукс отвъд този живот. Нито ще успеят да погълнат света.

Та затова сега леко злорадствам. Защото моят морален императив – да пътуваш с лек житейски багаж, за да избегнеш риска да те обират на проблемните спирки – има шанс да стане още по-модерен. Кризата е плод на прекомерна лакомия, на употреба на обикновените хора като мен за гориво в консуматорката машина. Не им се връзвах и преди. Най-простото нещо, което можех да направя, е да си сложа юзди на кредитните апетити.

За разлика от много хора от моята черга, аз установих, че няма да умра без 50-инчова плазма в малкия си хол. И че може да се почива лятото и без лукс. Няма да им се вържа и сега. Аз без други неща не мога, които с пари не се купуват и криза не ги лови. Пък за мен, обикновения пролетарий, никой да не се бои – каквато и криза да се развихри, все някой ще има нужда да му свърша някаква работа. 

Доста интересна газировка се получава около родните ни политичета и политиците на Република Румъния. Тъкмо да поискат някои румънски политически течения да се разкара тази досадна и непосилна за редовия гражданин такса и някой като гусин Орешарски (интересно фамилно име… дали от костеливост идва) ще се произнесе, че изоставаме и трябва да вдигнем таксата, че моста край Русе, за който само от финансова гледна точка им пука на софийските депутати искал някаква поддръжка.

Каква поддръжка, бре? Какви 5лв? Какво ДДС? Европа нали била стимул хората да пътуват свободно и да се опознават свободно със своите европейски съседи. Как ще успее румънецът да дойде до тук като му съдирате гърба на границата (а уж Европа нямала граници)? Как ще се амбицирам аз да разделя пари с някой приятел със шофьорска книжка и да отидем до Румъния като ще делнат нашата гърбина с пари два пъти по-големи от тези за нашия път до там.

Мисля, че е време да завалят жалби до Комисията и да се разкара тази досадна такса, която просто спира движението в двете посоки. До кога ще се възползваме в негативен аспект от привилегията уж да живеем на удобно място свързващо Европейския континент с Азия? Време е да забравим дребнавостта и да погледнем малко по-глобално на нещата.

Русе не иска такса “Мост”, а убеден съм и румънските граждани също не я искат. Всички странни подобия на политици, създайте си държава на Марс и си слагайте каквито си искате такси там!